Международна кръгла маса "България и Европа: Нашата енергийна сигурност“ 13-06-2010

Обобщение от събитието, организирано от Информационното бюро на ЕП за България в партньорство с бюрата в Гърция и Кипър.

Политиката за осигуряване на енергийната ни сигурност, съдбата на големите енергийни проекти в България, развитието на възобновяемите източници на енергия, както и сблъсък на мнения за и против ядрената енергетика бяха акцентите на проведената в събота международна кръгла маса "България и Европа: нашата енергийна сигурност".

Конференцията бе организирана от Информационното бюро на Европейския парламент за България, съвместно с Информационните бюра на ЕП в Гърция и Кипър. Във форума участваха високопоставени представители на българските институции, евродепутати и народни представители, дипломати, експерти от неправителствения сектор и професионални организации, както и журналисти от България, Гърция и Кипър. В рамките на събитието на 11 юни 2010 г. чуждестранните гости посетиха АЕЦ «Козлодуй».

Откривайки дискусията, ръководителят на Информационното бюро на ЕП Виолета Симеонова Станичич прочете специално обръщение на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек до форума, в което той се застъпва за силна обща европейска енергийна политика и припомня своето и на Жак Делор предложение за създаване на Европейска енергийна общност.

В началото на форума зам.-министърът на външните работи Марин Райков посочи, че енергийната сигурност е приоритет на България.

Марин Райков: Приоритет за правителството е проектът „Набуко". Трябва да се направи нов преглед на проекта „Южен поток" чрез многостранни консултации на всички заинтересовани страни. Проектът „Белене" трябва да се оценява от гледна точка на намирането на стратегически европейски инвеститор. Важна ще бъде и оценката на международен консултант. Приоритет за кабинета ще бъде изграждането на нов реактор в АЕЦ Козлодуй от поколение „3 плюс". Очаква се оценка за въздействие върху околната среда за проекта „Бургас-Александруполис", от петролопровода, след като започне да функционира, се очаква негативно екологично въздействие.Марин Райков се спря на проектите Набуко, Южен поток, АЕЦ Белене и свързването на газопреносните мрежи на България с тези на съседните страни. Райков благодари на ЕП за одобрените нови 300 милиона евро за Козлодуй. За проекта АЕЦ Белене спомена, че правителството го подлага на изпитанието на международен консултант и на изискване за европейски стратегически инвеститор. В отговор на въпроси, зам.-министър Райков  потвърди, че пред осъществяването на АЕЦ Белене остават открити въпроси и че решение на МС по него още не е взето.

Конференцията протече в две дискусии с теми: "Българската ядрена индустрия и развитието на ядрените проекти" и "Сигурност на енергийните доставки".

Модератор на първата част бе членът на ЕП Владимир Уручев.

Той разказа за съвместните усилия на българските евродепутати да убедят колегите си от различите парламентарни групи да не налагат неприемливи за България условия при отпускането 300-те милиона евро допълнителна помощ за предсрочното спиране на първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй.

Евродепутатът Антония Първанова сподели положените от нея големи усилия в тази насока като член на Комисията по околна среда на ЕП.

При обсъждането в ЕП на средствата за АЕЦ "Козлодуй" едно от тежките обвинения беше така наречената крос субсидия и прехвърлянето на такси при изчисляване на цената на електроенергията и неначисляването на разходите по транспорта на отработеното гориво. Това е наш вътрешен въпрос. И доколкото това не е забранено, страната ни би могла да го прави. На следващ етап ще ни се наложи да се съобразим заради развитието на останалите направления, обясни д-р Първанова.

Антония Първанова: Предстои затварянето на 5-ти и 6-ти реактор към 2018 година и това е период, който България трябва да използва, за да компенсира мощности, следователно й трябва финансов ресурс. Остават много сериозни проблемите пред инвеститорите в България, тъй като има противоречие в действията на МЗХ и МИЕТ, както и несъответствие при инвестиране в преносен капацитет в мрежата за високо и средно напрежение. Проблемите за инвеститорите произтичат и от факта, че НЕК не публикува и не разпространява 10 годишните планове на енергийните дружества.Експертно изложение на ползите и рисковете, които крие строителството на нова атомна електроцентрала в България бе направено от представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Като подчерта, че Турция и Румъния строят нови ядрени мощности, евродепутатът Евгени Кирилов призова България да не се бави със своите решения и действия в тази посока. 

Икономическите аспекти на проекта за АЕЦ Белене бяха обстойно разгледани от професор Атанас Тасев.

На форума прозвучаха и остри критики към ядрената енергетика. Според Хараламбос Теопемту, Комисар от околната среда на независим държавен орган на Република Кипър, ядрената енергия реално струва много по-скъпо от обявеното, не е истински чиста и е свързана с ред проблеми и рискове, като ядрените отпадъци, нуждата от високи първоначални инвестиции, много скъпо извеждане на мощности от експлоатация, опасност от аварии, земетресения, терористични атаки, необходимостта да се гарантират много високи стандарти на сигурност и квалификация на кадрите.

В последвалата дискусия Петко Ковачев от Института за зелена политика и Тодор Тодоров, член на УС на Екологично сдружение "За земята" изразиха твърдото си убеждение, че в Европа не се наблюдава "ядрен ренесанс" и че проектът Белене е икономически неизходен и много рисков.

Те бяха подкрепени от Антония Теодосиу от Агенцията по енергетика на Кипър. Тя припомни, че дългосрочното съхранение на ядрени отпадъци остава нерешен въпрос, изрази опасения в Кипър от проекта за строеж на АЕЦ в Турция. Според нея средствата за нови ядрени мощности трябва да бъдат пренасочени за развитие на възобновяеми енергийни източници.

Модератор на втората дискусия, "Сигурност на енергийните доставки" бе Георги Ганев, програмен директор от Центъра за либерални стратегии.

Елисавета Михайлова, директор в МИЕТ изтъкна, че енергийната стратегия на България предвижда 50% намаление на енергоемкостта на икономиката ни до 2020 година, а възобновяемите енергийни източници да достигнат до 16%. Бе изразен оптимизъм, че делът на ВЕИ може дори да надхвърли тази цел.

Петър Попчев, посланик със специални поръчения по енергийната сигурност към Министерството на външните работи, се спря на геополитическия и икономически потенциал на ЮИЕ и широкия Черноморски регион и на мястото на България в него. Той подчерта предимствата и значението на южния коридор за достави на природен газ за ЕС. Според него, България и Гърция имат взаимно допълващи се предимства в тази област и заедно могат да играят ключова роля за изграждане на модерна газова система в региона.

Рисковете пред българската енергетика и възможните политики за смекчаване техните последици бе темата на Богомил Манчев, председател на УС на "Булатом". Той бе категоричен, че възобновяемите енергийни източници не могат да станат основа за развитието на българската икономика. Според него, за България въпросът не е дали да изгражда нови ядрени мощности, а кога и колко.

В заключителната част на кръглата маса посланикът на Кралство Испания Н.Пр. Хорхе Фуентес представи резултатите от испанското председателство в областта на неговия приоритет за създаване на европейска енергийна общност.

Презентации на участниците в международната кръгла маса можете да видите на уебсайта на Информационното бюро на ЕП за България.

(Портал Европа)

По темата


Добави коментар

CAPTCHA
Оставащи символи: 1000

Библиотека

  • Център за развитие на човешките ресурси