За поетите и ордените 01-06-2010

Коментар на Надежда Нейнски, поместен на нейния уебсайт.

"Вдигнеш ли ръка,
за да погалиш,
разместваш въздуха на цялата вселена".

Никой в държавната администрация не чете поезия. Ако бяха прочели горното тристишие на Борис Христов, едва ли щеше да им хрумне да „погалят” поета с орден „Св. Св. Кирил и Методий”. И така, без да искат, да се подложат на унижението /защото съм сигурна, че така ще го изтълкуват/ той да им върне отличието.

30.05.2010: Поетът Борис Христов отказва да получи ордена "Св.Св. Кирил и Методий" - първа степен. В открито писмо до Министерския съвет Борис Христов, който тази година ще навърши 65 години, пише, че е научил за предложение на правителството за удостояването му с високо държавно отличие, но отказва, тъй като то противоречи на негово решение, което е взел далеч преди промените в България.Поет да откаже държавна награда едва ли е европейски или световен прецедент. Но не се среща често в България. Интелектуалците у нас, особено левите, са нездраво петимни да влязат в Гербовата зала на „Дондуков 1”, да им връчи президентът звездата с или без мечовете, да дръпнат дълбокомислено слово, което ще чуят дузина придворни журналисти, и после да си украсят домашната витрина с държавния Орден.

Знае се, че Ордените в България са раздават „за заслуги” – не за безспорен талант, не за конкретно добро дело, не за непримирима гражданска позиция, не за проект с висока степен на обществена значимост... Опорочаването на критериите за избор на орденоносците, подозрението, че с ордени се купуват послушание и приспана интелектуална съвест, орденът като „топла връзка” за влизане в нечий бъдещ „Инициативен комитет за издигане кандидатурата на...” – всичко това е, което навярно е отблъснало Борис Христов от държавното отличие. И още нещо много важно! „...противоречи”, казва Поетът, „на моето решение от времето далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия”. С което деликатно намеква, че нищо в раздаването и приемането на ордени не се е променило още от времето преди промените.

Имам честта да познавам лично Борис Христов. Харесвам дълбоката му, образна поезия. Гостувала съм в къщата му в родопското село Лещен, разговаряли сме дълго за всичко... И знам, че никой от управлявалите страната през последните години не си направи труда да се вгледа в доброволното оттегляне на Поета от ежедневната суета. Или да се поинтересува как изглежда България през неговите очи от онзи далечен планински край?

Сега обаче решиха да го „погалят”.

А всъщност никой от тях не е способен да „размести въздуха на цялата вселена”...

31.05.2010 г. - http://nadejdaneynsky.bg.

Портал ЕВРОПА припомня: Симеон Сакскобургготски става Велик офицер на Почетния легион (22.11.2006)

(Портал Европа)

По темата


Добави коментар

CAPTCHA
Оставащи символи: 1000

Новини
Актуално
Анализи
Интервюта

Библиотека

  • Център за развитие на човешките ресурси