Дунавската стратегия - тема на граждански форум в Русе 15-03-2010

Русе се превръща в столица на българската дискусия за Дунавската стратегия, така ръководителят на Информационното бюро на ЕП за България Виолета Станичич откри Гражданския форум „Европейска стратегия за Дунавския регион" в Русе.

Домакин на проявата е Русенският университет „Ангел Кънчев".

Портал ЕВРОПА обобщава онлайн ключовите моменти от дебата тук, в "Актуално", репортаж очаквайте след приключването на дискусията.

Чрез своята чат-платформа Портал ЕВРОПА дава възможност по време на дебата да пристигат въпроси и мнения на читатели и зрители от цяла България.

До края на 2010 г. ЕК трябва да представи стратегията за Дунавския регион. Тази стратегия трябва да допринесе за по-доброто развитие на региона - разясни г-жа Станичич пред участниците в събитието, давайки думата на гостите на форума - евродепутатите Ивайло Калфин и Мария Неделчева.

В уводното си експозе Мария Неделчева (ЕНП-ГЕРБ) посочи, че съвсем отскоро е натоварена да бъде координатор на ЕНП по въпросите на Дунавската стратегия. „Мнозинството евродепутати, които подкрепиха стратегията, доказаха, че в резолюцията става въпрос за надпартийни, наднационални приоритети", заяви тя. Голяма е ролята на малките общини и на гражданското общество, подчерта Неделчева. „Унгарското председателство обяви, че официално Дунавската стратегия ще е сред неговите приоритети през 2011 г." Дотук има депозирани 250 идеи за проекти от всички общини по поречието на Дунав, каза Мария Неделчева, като цитира това, което е било отчетено на среща в МРРБ в петък. Въпросът е тези проекти да вървят в единна посока, поясни тя. Портал ЕВРОПА припомня, че националният координатор на Дунавската стратегия за България Росен Плевнелиев, който е и министър на регионалното развитие, се срещна с наши депутати в НС и ЕП, където представи всичко, което МРРБ е предприело по темата досега - с други думи българския принос за Дунавската стратегия на ЕС. Тогава Мария Неделчева коментира, че след анализ на усвояването на средствата по различните оперативни програми може да се изясни къде може част от парите да бъдат пренасочени към реализиране на проекти от Дунавската стратегия.

За момента са идентифицирани около 12 приоритети от тези 250 проекти - това е много, те трябва да са 3 или 4, максимум 5 за пред ЕК, каза още тя. Сред тези приоритети попада развитието на транспортната инфраструктура. Вторият приоритет са енергийните мрежи - има обаче още какво да се направи за използването на възобновяемите източници по Дунава. Следват околната среда и превенцията на риска в екологията. Третата ос е свързана с човешкия капитал и междукултурния диалог - важен е обменът между университетите в тази сфера, посочи Неделчева.

Главният въпрос е финансирането на Дунавската стратегия - няма да има отделен финансов инструмент, а ще има преразпределение на средства от другите оперативни програми и от Кохезионния фонд. „Сега в България няма много публичност на факта, че в момента се извършва европейският дебат за бъдещето на Кохезионния фонд", допълни евродепутатът от ЕНП.

От своя страна Ивайло Калфин (С&Д-КЗБ) посочи - българските евродепутати ще работят за създаване на отделен фонд, от който да се финансират проектите от Дунавската стратегия. За това е необходимо лобиране пред Европейската комисия, тъй като за момента не се предвиждат нито създаването на отделен фонд, нито осигуряване на допълнително финансиране. Проектите по Дунавската стратегия ще се финансират от общия бюджет на ЕС, както и чрез съфинансиране от страна на държавите-членки, в които ще се изпълняват.

Ивайло Калфин каза по време на гражданския форум, че е важно да се разбере каква допълнителна стойност може да получи България от участието си в Дунавската стратегия. Първата публична консултация по темата беше в град Улм, припомни бившият външен министър и разказа, че общо 17 са държавите, влизащи в Дунавския басейн със значително население, от което 100 млн. души са европейски граждани. Досега ЕС се развива не толкова по държави, колкото по региони - „сега вече започва да се говори за макрорегиони, като Балтийския макрорегион например, или като Дунавския - това е вторият макрорегион, който се създава в ЕС", обясни Калфин. Познати са програмите за трансгранично сътрудничество, те са много успешни според него. Макро-стратегията обаче търси да увеличи ефектите от, примерно, българо-румънското сътрудничество на по-широка база - каза евродепутатът и илюстрира с паралелно сътрудничество между България, Сърбия, Румъния, Германия... Това означава, че проектите, които ще подаваме, трябва да са мултиекипни и мултинационални, отбеляза Калфин. „Ако тази врата се отвори, възможностите за финансиране от ЕС, както и за частно инвестиране, се увеличават неимоверно", каза още бившият външен министър и заключи, че Дунав, като една от най-важните артерии в Европа, допринася за увеличаване на капацитета. Сред сферите, в които Дунавската стратегия може да помогне, е използването на водата за напояване. Сферата за социално-икономическо сътрудничество отваря път на иновациите и на сътрудничеството между университетите, включително университети - бизнес - мобилност, да не говорим за туризма, смята той.

„Целта е тази стратегия да даде повече инструменти, така че в това сътрудничество да могат да се включат повече граждани", каза евродепутатът от „Социалисти и Демократи", който е сред вносителите на споменатата резолюция в ЕП.

По думите му, през месец май в Русе ще се проведе голяма публична консултация за Дунавската стратегия, след това ще има консултация в Румъния, а Европейският съвет ще приема изготвената от ЕК през ноември стратегия. Нейното начало ще е от януари 2011 г., разказа Ивайло Калфин, който допълни, че МРРБ е органът в България, който подпомага широката дискусия и нас и подпомага тя да се структурира.

Ролята на държавата е не само да посочи приоритетите на споменатите 250 проекта, но и да подпомага малкия и среден бизнес и гражданския сектор. „Няма да се създава нова администрация, няма да има отделно законодателство и финансиране – ще се търси по-добро използване на настоящите, за да бъде ефективна стратегията", каза Калфин – според него част от публичната дискусия е това, тази стратегия да не остане само на хартия предвид на тези „три не-та”, каза той.

В отговор на въпрос на Борислав Левашки, дошъл по чата на Портал ЕВРОПА от Видин – за създаване на университет – ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев каза, че е ясен начинът за създаване на висше училище, особено след последните законодателни промени в тази област, на преден план излиза въпросът с акредитациите – който отговори на изискванията, който мине през процеса на акредицатии, може да създаде ВУЗ. „Целта е повишававане на качеството на образованието”, а не за създаване на ВУЗ-ове, каза проф. Белоев, който направи своя коментар по повод мнение на читател на Портал ЕВРОПА от Видин. Читателят беше написал: "Разбирам, че тази стратегия за Дунавския регион включва и образованието и подобряването на стандарта на живот, та в тази насока бих искал да попитам как стоят нещата с възможността за евентуално основаване на висше учебно заведение в най-изостаналия регион в ЕС - Северозападна България, където няма такова, и по-конкретно във Видин, където имаше и идея и планове за университет...? Наличието на един такъв ВУЗ би дало огромна икономическа и демографска подкрепа на района и би неутрализирало икономическия застой и сериозното застаряване и обезлюдяване в региона... Освен това, разположението му на границата на 3 държави - България, Сърбия и Румъния - предполага и интерес от страна на голям брой чуждестранни студенти и дори статут на Европейски регионален университет, така че, определено си струва да се помисли по този въпрос...".

Чрез Портал ЕВРОПА беше предадено и специално писмо-запитване от нашите колеги от "Русеинфо" до евродепутат Мария Неделчева. "Дали ще бъде създаден фонд към ЕС, който да бъде предназнчен да финансира проекти, насочени конкретно към подобряване на качеството на услугите в туристическия бизнес в Дунавския регион", се пита в писмото на Ruseinfo.

(Портал Европа)

По темата


Добави коментар

CAPTCHA
Оставащи символи: 1000

Библиотека

  • Център за развитие на човешките ресурси