Евродепутат Мария Неделчева с поглед към Европа 2020 и с пояснения за гражданската инициатива 07-03-2010

Интервю на Татяна Обретенова от Радио България на БНР.

С договора от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., гражданите на ЕС вече могат по-пряко да участват в изработването на политиките на ЕС чрез т. нар. гражданска инициатива. Тя може да стане законодателна, ако се съберат поне 1 милион подписи на граждани на ЕС по определен въпрос.
 
България вече е инициатор на подобна европейска гражданска инициатива за спасяването на тютюнопроизводството на национално и на европейско ниво.
 
Това посочи в интервю за Радио България българският евродепутат от ЕНП Мария Неделчева – член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и Комисията по петициите в ЕП, която взе участие в международната конференция "Европа 2020 - гражданска визия", организирана от Европейския институт по проекта "Взаимодействаме в Европейския парламент" в София с медийното партньорство на Радио България.


Според нея на този етап не е лесно гражданската инициатива да се прилага на практика, тъй като все още се уточнява механизмът за провеждането й. За целта ЕК провежда консултации и събира мнения и становища. Досега само тя беше органът с монопол върху законодателната инициатива и съответно с голям превес над всички решения, вземани в ЕС. „Ако искаме обаче да направим крачка напред, трябва да настояваме ЕК да се вслушва в гласа на гражданите на ЕС, в т. ч. и българите”, казва г-жа Неделчева.

„Ние сме равноправни партньори на останалите страни-членки и имаме много общи теми с тях – категорична е тя. – Може би заради по-силните си позиции други държави в ЕС са успявали да наложат в дневния ред на евроинституциите други теми. Но може би и заради това тези граждански инициативи са важни, за да могат и държави като България, които сега развиват гражданското си общество, да се адаптират към последствията от мъчителните реформи, каквито ние направихме с цел членство в ЕС. Това всъщност са възможности за нас. Крайно време е да престанем да се разглеждаме като изоставащите в ЕС. Ние имаме проблеми както всеки един европейски народ. И наше право и задължение вече е ясно да ги казваме и най-вече да даваме солидни аргументи, когато търсим решение за тях, а не да чакаме Европа да ни обърне внимание и да решава случващото се с нас.”

От България в ЕП идват много петиции, за съжаление най-често се отнасят до нередности, свързани с функционирането на администрацията ни. Но те също са проява на гражданската активност на българите, казва още Неделчева:

„Има и много петиции, свързани с екомрежата „Натура 2000” – уточнява тя. – Ето как показваме, че и нас ни интересува проблема за опазването на околната среда, интересува ни всичко, което се случва с незаконните строителства, опазването на добрия стандарт на живот. Бих се радвала да няма толкова много жалби от България до ЕП. Но от друга страна е окуражителен фактът, че те са израз на гражданското съзнание. Може би имаме нужда да минем през този период на осъзнаване, че ако искаме да сме активни граждани, трябва наистина да реагираме по всеки един проблем, който ни засяга.”

България вече дава пример за това с лансирането на европейска гражданска подписка в подкрепа на тютюнопроизводството, привличайки към нея още 10 страни-членки на ЕС.

„Ще бъда много субективна, защото аз съм една от първите, която обърна внимание на тази инициатива – поясни Мария Неделчева. – Искам да благодаря и на премиера, и на правителството на ГЕРБ. Това е наша идея и искрено се надявам другите партии да проявят достатъчно политическа зрялост да няма политическо плагиатство. Тютюнопроизводството е проблем, засягащ не само България. До момента това са 11 държави-членки. В началото на февруари гласувахме Манифест за търсене на по-добри решения в този сектор. Това е първата индикация за една голяма гражданска инициатива на ЕС, която ние можем да направим. Освен България, от нея са заинтересовани също и Германия, Италия, Испания, Франция, Гърция, Белгия, Португалия, Полша, Румъния и Унгария.”

С поглед към 2020 г. Мария Неделчева би искала гражданите на ЕС и България да са много по-активни във вземането на решения на еврониво. „Сама по себе си евроконструкцията е нещо необикновено – казва тя. – Понятия като суверенитет и национална идентичност са все още много силно застъпени. Но смятам, че въз основа на общите ни принципи и ценности, които споделяме в ЕС, може да направим така, че гражданското общество да бъде по-силно” – убедена е евродепутатката.

„Когато говорим за гражданско общество, не мисля, че ние имаме големи различия с другите в ЕС – подчертава отново Неделчева. - Имаме еднаква дистанция между гражданите и институциите, еднакво желание по-активно да участваме във вземането на решения. По-скоро става дума за по-деликатни и по-големи за нас теми, изискващи повече време, за да се адаптираме. Няма да се лъжем, че когато говорим за усвояване на еврофондове и проблеми като корупция и престъпност, сами си знаем, че са проблеми, които трябва да изчистим. Няма смисъл да си „заравяме главата в пясъка” и да се правим, че не съществуват. Срещу нас има изключително добре настроени партньори, които обаче искат да видят, че не само имаме желание, но и реално правим нещо, за да се подобри състоянието. Това са моите лични наблюдения в ЕП. В момента, в който покажем, че сме преминали етапа на големите декларации и започнем с малките, ефикасните действия за решаване на проблема, можем да разчитаме изцяло на тяхната подкрепа.”

(Портал Европа)

По темата


Добави коментар

CAPTCHA
Оставащи символи: 1000

Библиотека

  • Център за развитие на човешките ресурси