Участниците в Панел 3 - "Солидарността в ЕС - споделена отговорност за развитие", модериран от директора на Европейския институт Любов Панайотова, се фокусираха върху няколко основни теми, главната от които беше Кохезионната политика на ЕС и нейните икономически, социални и териториални измерения. Втората обхваща разширяването на ЕС, перспективите на Турция и развитието на Източното партньорство. По отношение на Турция се налага изводът, че преди всичко трябва да се изясни перпсективата пред тази страна в отношенията й с ЕС. Третата – наред с тенденциите за миграцията, включва възможностите за свободно движение на хора и мобилността на трудовия пазар и трансграничното сътрудничество. Детайлно бяха очертани препятствията – както гранични, така и политически – за утвърждаването на европейската солидарност. Бе отделено време за дебат по въпросите за борбата срещу бедността и мерките за финансово включване на уязвимите групи. По темата за Социална Европа беше акцентирано също върху гъвкавостта на пазара на труда и степента на сигурност, която той дава на заетите. Александра Соци от Института за публична политика в Румъния говори за обновения европейски социален дневен ред и как се изправяме срещу социалната реалност в Европа. Двама германски представители - Андреас Войдих и Щефан Помер, представиха инициативите и новите тенденции в трансграничните трудови пазари в Европа. За социалното включване като начин за борба с бедността говори Ханс Грос от австрийската Мрежа на потребителите. Евродепутатът Кристиан Вигенин, който е председател на Делегацията на ЕП Евронест, се спря върху Източното партньорство и предизвикателствата пред него през следващите години. Марк Гарсе от базираната в Белгия Интер-регионална асоциация по здравни проблеми говори за приносите на ЕС към неговите граждани, а директорът на Центъра за икономическо развитие Мария Прохаска - за бъдещето на Flexicurity. За икономическите, социалните и териториални измерения на кохезионните политики говори доц. Милена Стефанова от СУ. Недзад Мемедович от макенодския Център за проучване и правене на политики се спря върху промените и предизвикателствата пред миграцията след либерализирането на визовия режим на държавите от Западните Балкани. Ролята на гражданското общество в европейската социална политика очерта проф. Теодорос Скеларупулос от гръцката организация EPEKSA. Политологът от СУ Владимир Шопов говори за границите и политическите препятствия пред европейската солидарност. "Бъдещето на европейските региони: 2020 г. – очаквано предизвикателство" - на тази тема изпрати писмено изказване евродепутатът Филиз Хюсменова, зам.-председател на Комисията по регионално развитие в ЕП. Евродепутатът Илиана Иванова, първи зам.-председател на специалната Комисия в ЕП, занимаваща се с икономическата криза, също изпрати писмено становище за конференцията.

Изводи от работата в Панел 3:

• Необходима е реформа на Европейската политика за заетост, включително на институциите, които я реализират, с цел изграждане и завършване на Социална Европа, наред с икономическата и политическата.
• Една от полезните стъпки в тази посока е да се разширят правомощията и отговорностите на Европейския Икономически и социален комитет – отвъд настоящите му консултативни функции.
• За да се утвърди изграждането на Социална Европа, е необходимо социалното сближаване да бъде поставено като приоритет в новата стратегия "Европа 2020".
• Като цяло е удачно да се обсъди евентуално изместване на политиките на солидарност в посока към концентрирани инвестиции в сфери с потенциал за растеж, което да бъде отразено в следващата финансова рамка на ЕС.
• В Европа до 2020 година трябва да се повиши ролята на местните и регионални власти и да бъдат интензифицирани местните и регионални партньорства.
• Създаване на гъвкава сигурност на пазара на труда и реално постигане на принципа за равнопоставеност на половете, включително:
• Уеднаквяване на условията на пазара на труда;
• Гарантирана свобода на миграция при трудовата мобилност.
• Продължаване на осъществяването на мерките за борба срещу бедността чрез финансово включване и разширяване на обхвата и обема на тези мерки, включително формулиране на:
• Минимални стандарти като основа на социалната сигурност;
• Минимални стандарти за качеството на живот.
• Европейският съюз до 2020 година трябва да се превърне в утвърден фактор на световната сцена като глобален играч, с развито политическо измерение, наред с икономическото, и да се води от твърди принципи в тази посока, включително:
• Разширяването да е най-убедителният израз на солидарността в ЕС;
• Към отношенията с Русия да се подхожда не като към борба за влияние, а като към партньорство за развитие;
• Да се осъществяват се етапите в развитието на Източното партньорство на ЕС и да се утвърждава европейската перспектива на източните съседки на ЕС.

(Портал Европа)