"Бъдещето на европейските региони: 2020 г. – очаквано предизвикателство" - изказване на евродепутата Филиз Хюсменова 02-02-2010

Членът на ЕП Филиз Хюсменова (АЛДЕ-ДПС) изпрати в писмен вид своето изказване за третия панел на конференцията "Европа 2020 - гражданска визия". Поради неотложни ангажименти г-жа Хюсменова не успя да присъства лично на форума, но изрази надежда, че нейната гледна точка, формулирана в настоящото изказване, ще допринесе за ползотворния дебат по темата на Панел 3: "Солидарността в ЕС – споделена отговорност за развитие".

Предоставяме на вниманието на читателите текста на Филиз Хюсменова - заместник-председател на Комисията по регионално развитие, зам.-член на Комисията по заетост и социални въпроси в ЕП и член на Групата на високо ниво по равнопоставеност на половете.

Второто десетилетие на ХХІ в. е обект на много изследвания. Футуролозите ни предупреждават, че предстоят сериозни промени в ежедневието ни – световната мрежа ще обхване живота ни изцяло; очаква се покачване на парниковите емисии и нови климатични промени; ръст на свободните професии; смяна на семейния модел.

Очакваните промени изискват нова визия за политиките на ЕС след 2020 г., които трябва осезаемо да допринесат за социалното сближаване, за справянето с безработицата, за насърчаване на социалното включване и да гарантират добро функциониране на пазарите на труда. Трябва да се преосмисли функционирането на образователните системи и трудовите пазари, да се повиши мобилността на Европа за разгръщането на иновационния и творчески потенциал.

Вече бяха проведени няколко проучвания за нуждите на регионите след започването на второто десетилетие на ХХІ в. и дори започнаха обсъждания по тях в края на 2008 г. Основните проблемни области, за справянето с които регионите ще имат нужда от подкрепа са четири – глобализация, демографски промени, климатични промени и енергийна сфера.

Глобализацията насърчава научния и технологичен прогрес, правейки европейското измерение още по-важно за развитието на знанието, мобилността, конкурентноспособността и иновациите. Основна цел на ЕС след 2020 г. ще бъде икономиката да се трансформира в икономика на знанието, за да стане по-конкурентноспособна, свързана и екологична. Това означава и че ще продължат усилията за ограничаване на изчерпването на ресурсите, без да се спира модернизацията на промишлените сектори и по-ефективно използване на материалните фактори за постигане на по-голяма производителност. Следва да продължи работата за укрепване стабилността на еврото и ефективното функциониране на общия пазар. За да се избегне риска от нарастване на социалната поляризация в регионите и за по-лесно справяне с отрицателите ефекти на глобализацията, образователните системи трябва да се адаптират към нуждите на пазара на труда и да се продължи повишаването на квалификацията и преквалификацията.

Второто десетилетие на ХХІ в. ще наложи справяне с несъразмерната концентрация на население в ЕС и мирационните процеси в него. Очаква се населението в работоспособна възраст да намалее, както и демографски срив в някои региони. Засегнатите региони ще имат нисък потенциал за икономическо развитие заради намаляващата работна сила, което ще увеличи разликите в доходите. Регионалната политика следва да посочи път за справяне с негативните последици на урбанизацията и за териториално сближаване.
Икономическият растеж на регионите след 2020 г. ще означава и повишаване на уменията на хората, необходими за запазване на конкурентоспособността на пазара на труда, подобряване на регулаторната среда, за постигане на по-голямо териториално сближаване, по-добри условия за предприемачество и насърчаване развитието на МСП.

Друго сериозно предизвикателство за ЕС след 2020 г. ще бъде справяне с последиците на климатичните промени. Очаква се те да свият икономическите, социалните и екологичните системи. За регионите, изложени на риск от наводнения, крайбрежна ерозия, изтощение на почвата и суша ЕС може да изработи стратегия за диверсификация на традиционните икономически дейности. Развитието на икономическите сектори, разчитащи на екологични услуги и естествени ресурси вероятно ще се ограничи. Следва да се продължи дискусията за реформа на общата селскостопанска политика и държавите членки да се обединят около общи приоритети и насоки за развитието й. Възможно е тя да бъде разширена и да включи и риболова като високорисков и нуждаещ се от подкрепа за развитие сектор. Не на последно място климатичните промени ще се отразят на туризма, което налага ЕС подкрепи стабилността на регионите, зависещи от него с нови решения за развитието му за гарантирана икономическа стабилност. Климатичните промени бележат и засилващото се значение на европейската политика за справяне с кризисни ситуации. Тя не само ще трябва да осигури хармонизирано действие за справяне с бедствия на територията на ЕС, но и превенция на потенциалните рискове.

Сигурната, устойчива и конкурентна енергетика е едно от основните предизвикателства за бъдещето на ЕС след 2020 г. Ограничените доставки, увеличеното световно търсене и задължението за намаляване на емисиите доведоха до нов етап в нуждата от преминаване към нисковъглеродна икономика в Европа. ЕС трябва да инвестира в технологии и знание, които могат да превърнат икономиката й в иновативна, устойчива и нисковъглеродна. Тези инвестиции ще подкрепят започването на нов бизнес и за откриване на нови работни места.

Визираната цел може да бъде постигната, като се започне с изграждането на интегриран енергиен пазар. Чрез него ще се поделят риска и негативите и ще се премине към ниско въглеродна икономика чрез намаляване на емисиите на парниковите газове. Той ще бъде гаранция и срещу очакваната променливост в цените на енергията и за доставка на устойчива, сигурна и конкурентноспособна енергия. Освен това ЕС следва да състави енергиен микс от обновяеми енергийни източници като вода, геотермални води, слънчева и вятърна енергия, биомаса и др. Тези източници трябва да са включени в обща европейска мрежа за обновяема енергия. Така ще се създаде система от обновяема енергия, която ще е ефикасна и ще повиши производителността на новите енергийни източници. Ядрената енергия също е от основно значение за енергийната независимост, въпреки че относно нея акцентът трябва да падне изцяло на четвъртото поколение станции и ядрения разпад, който няма да произвежда радиоактивни отпадъци.

Енергийните промени ще засегнат всички региони. Едни от най-засегнатите ще бъдат периферните региони на ЕС заради несигурността на доставките, енергийната ефективност на икономиката и устойчивостта на екологията. Големите градски области няма да бъдат толкова уязвими за разлика от регионите, разчитащи на енергийно поглъщащи сектори като транспорт, тежка промишленост и региони, зависещи от отдалечени пазари. Високите цени на енергията ще имат значение за икономическата стабилност, особено на най-бедните домакинства и региони.

Изложените дотук очаквани препятствия пред регионите на ЕС демонстрират ясно значението на регионалната политика за Общността. Сближаването на регионите трябва да продължи, както няма да спре и процеса на разширение на Европа. Това от друга страна означава засилено използване на интегриран подход за осигуряване на ефикасни решения на актуалните проблеми. Само заедно с останалите политики на ЕС регионалната политика ще има шанса да осигури териториално и социално сближаване отвъд предизвикателствата на бъдещето.

Международната конференция "ЕВРОПА 2020 - ГРАЖДАНСКА ВИЗИЯ" е част от инициативата „Взаимодействаме с Европейския парламент", осъществявана от Европейския институт, Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА с финансовата подкрепа на ГД „Комуникация" на Европейския парламент.

(Портал Европа)

По темата


Добави коментар

CAPTCHA
Оставащи символи: 1000

Библиотека

  • Център за развитие на човешките ресурси