ЕК отнема акредитациите на две агенции, работещи с пари по ФАР 22-07-2008

Утре ЕК ще отнеме акредитациите на две агенции, работещи с пари по ФАР. Това личи от решение на Комисията, цитирано от БНТ.

Документът потвърждава информацията, че агенциите са 2, а не 4 и че засягат средства по програма ФАР, а не и по САПАРД и ИСПА. Отделно от това БНТ разполага и с проекта за доклад за напредъка на България по 6-те проблемни области в правосъдие и вътрешни работи. Не отпада за в бъдеще нито един от показателите, по които България е наблюдавана от началото на членството в ЕС.

ЕК отнема акредитациите на Националното звено за финансиране и договаряне към МФ и на агенция ФАР към регионално министерство. Други агенции не са засегнати. Националният ръководител ще трябва да анализира слабостите в работата на засегнатите звена, да предложи поправителни мерки, да осигури още експерти, да докладва за случаите на конфликт на интереси.

Що се отнася до напредъка в съдебната реформа и борбата с корупцията, ето какво пише по 6-те проблемни области:

1. България е постигнала напредък с гласуваните промени в Конституцията, новия Закон за съдебната система и създаването на Инспектората към ВСС. Към момента няма изгледи Инспекторатът да е дал приоритет на корупционните практики сред магистратите. До края на май са проведени само две проверки за евентуална корупция.

2. По показателя за повече прозрачност и ефективност на съдебните процеси Комисията пише, че в България напредъкът е предимно по гражданските и административните дела. Много малко съдилища изпълняват изискванията на закона за съдебната власт да публикуват решенията си. Има загриженост дали магистратите са достатъчно подготвени да прилагат новия ГПК. На новия министър на вътрешните работи му беше възложено да проведе важни реформи в МВР след скандал, в който беше замесен неговия предшественик и висши полицаи, подозирани, че са предали поверителна информация на членове на организираната престъпност и са поддържали връзка с тях. Реформите в МВР са наложителни. Официалната статистика показва, че броят на разкритите престъпления от полицията е намалял през 2007 г. в сравнение с двете предишни години. МВР трябва да вложи повече в кадри чрез по-добро обучение и по-високи заплати. Отново се повдига въпросът за ролята и мястото на следователите. Всяко разширяване на правомощията на следователите ще противоречи на ангажимента на България да ограничи техните правомощия, ангажимент, поет още преди присъединяването на страната към ЕС. ДАНС трябва да бъде подложена на по-ефективен парламентарен контрол, за да е налице отчетност. Необходимо е в закон да бъдат изяснени следователските функции на ДАНС и да се прекрати практиката на делегация на правомощия по разследванията. Няма единно мнение сред българските власти коя точно институция трябва технически да контролира специалните разузнавателни средства. Невъзможно е да се оцени напредъкът на базата на проектозакони. Необходими са конкретни резултати.

3. По целта за постигане на по-висок професионализъм и ефективност на съдебната система Комисията пише:
„Българските власти докладваха за 9 процеса срещу магистрани през първите 5 месеца на 2008 г., в сравнение със 17 за цялата 2007-ма. Това е слаб резултат, имайки предвид, че в България има 1821 професионални съдии, 1558 прокурори и 564 следователи. Броят и видът на санкциите, налагани от ВСС, са ограничени."

4. За провеждането на разследвания за корупция по високите етажи на властта се казва: „България е посочила, че през първите 5 месеца на 2008 година са започнали 13 досъдебни производства срещу 14 души, които са или чиновници или хора с имунитет. /За 2007 година са разследвани 15 души, 10 от които магистрати./ За същия период са внесе 4 обвинителни акта и е произнесена само 1 присъда /през 2007 има 7 присъди, нито една срещу магистрат/."

Необходима са сериозни усилия и политическа воля за изкореняване на корупцията по високите етажи на властта, полиция и съдебна система. Създаването на ДАНС е стъпка в правилната посока.

Сметната палата е проверила имуществото на политическите партии. През 2007 те са 359, през 2008 - 376. През 2007 г. 253 партии не са подавали данъчни декларации на време, през 2008-ма те са 211. Имало е 201 административни производства срещу партии, накрая 25 от партиите са осъдени да платят. Недостатъчният кадрови потенциал на Сметната палата прави невъзможно провеждането на разследвания на партийното имущество. Контролът на финансирането на политическите партии е проблем. Много голям е процентът на партиите, нарушаващи правилата.

5. По борбата с корупцията по границите и местната власт, Комисията пише: „България успешно засили усилията за борба с корупцията по границите. Решението да се затворят безмитните магазини и бензиностанции се посочва от България като едно от най-големите й постижения. Остават обаче проблемите с други области като образование и здравеопазване и купуване на гласове на избори.

От 294 регистрирани случаи на купуване на гласове само 17 досъдебни производства са започнати и всичко това свърши с една глоба от 1000 лева. Към леките и неефективни присъди се добавя и отказът проблемът да бъде признат. Другите области, изложени на риск от корупция са обществените поръчки, концесиите, приватизация, публично-частни партньорства, замените на земи и гори."

6. По целта за прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност и прането на пари се казва: „Много малък реален напредък. Нисък брой на дела за организирана престъпност. КУИППД /Комисията „Кушлев"/ има право да работи само върху случаи за над 60 хиляди лева, прекалено висок праг за икономическата ситуация в България. Съдебните процедури са бавни, а КУППД е твърде неефективно. За организирана престъпност България е дала следните данни за последните 5 месеца: започнати 48 досъдебни производства /101 през 2007/, завършени 30 досъдебни производства, 132 обвинения /316 през 2007/ и 60 осъдени. Като цяло няма напредък в разследванията, обвинението и процесите срещу членове на организираната престъпност. Само по два случая от високите етажи на властта има напредък след доклада на ЕК от февруари. Процентът на делата, върнати на прокуратурата от съдилищата е повишен в сравнение с 2006 г. Броят на присъдите е малък.

През последните 6 години има внесени само 27 обвинения за прани на пари. До май 2008 българските съдилища са издали само 14 осъдителни присъди за пране на пари. От март 2006 до май 2008 съдилищата са издали решения за конфискации в размер на 500 000 лева, 500 000 евро и 35 000 щатски долара. Сериозен проблем са малките суми на конфискуваното. Това означава, че големите престъпници не се разследват. "

(Портал Европа)

По темата


Добави коментар

CAPTCHA
Оставащи символи: 1000

Библиотека

  • Център за развитие на човешките ресурси