Видеозапис - граждански форум "Антикризисни мерки и социална политика" / 29-03-2010

Ивайло Калфин - въвеждащо изказване

Съдържание
Откриване - Галина Михнева
Приветствие - и. д. кмет на Габрово
Увод - Виолета Станичич
Илиана Иванова - въвеждащо изказване
Слави Бинев - въвеждащо изказване
Ивайло Калфин - въвеждащо изказване
Първи коментари от залата
Калфин отговаря на въпроси
Иванова отговаря на въпроси
Бинев отговаря на въпроси
Още въпроси от залата
Илиана Иванова за българската антикризисна програма
Слави Бинев за ДДС
Ивайло Калфин за излизането от кризата в България
Финален кръг от въпроси и коментари и закриване
Евродепутатът Ивайло Калфин (С&Д-КЗБ), който е зам.-председател на Комисията по бюджети в ЕП и зам.-член в комисиите по бюджетен контрол и по промишленост, изследвания и енергетика - започна с това, че европейските политики биха могли да подпомогнат държавата, но не и да решат националните проблеми или да заместят националните, правителствени решения.

Калфин, който е бивш български външен министър и сега ръководи Делегацията на българските социалисти в ЕП, каза: "Там, където националните политики съвпадат с европейските цели, бизнесът получава достъп до еврофинансиране. ЕС може да помогне, но не може да замести националната политика".


Според Калфин България отдавна гледа на ЕС като на донор. "Логиката не е да се субсидира една по-слаба икономика, а икономиките - и регионите - да се доближат до средното европейско равнище", каза още той.

С присъединяването на България и Румъния, а и на 10-е държави преди нас, субсидиите за Португалия и Испания силно намаляха. При следващо разширяване средствата ще спрат и за България, предупреди Калфин, който каза, че европейската помощ винаги има само временен характер.

"Страните-членки вече много внимават за всеки изхарчен лев", каза Калфин по отношение на страните-донори, които се интересуват дали има злоупотреби, има ли ефект от средствата, които дават. Евродепутатът препоръча да възприемаме европейските фондове като временна възможност да оправим инфраструктурата си - средства, които един ден ще спрат. "Без да желая да чертая черни сценарии, на мен ми се струва, че този ден не е твърде далеч в бъдещето", предупреди социалистът.

143 млрд. евро е бюджетът на ЕС за 2010 г., посочи още той. Сумата по думите му изглежда огромна, но всъщност представлява само 1% от икономиките на страните. В България пък около 40% от икономиката минава през бюджета и се преразпределя. По думите на българския евродепутат тези средства трябва да се използват максимално ефективно, при положение, че има национална политика, която да ги засили - или както се нарича - "синергия" между европейското и националното финансиране.

"Европа ще дава пари за мозък, а не за тухли" - така коментира Ивайло Калфин Стратегията "ЕС 2020" и изрази опасения, че България участва сравнително малко в приоритетните политики на Европа за следващото десетилетие в сфери като иновации, технологии, образование. Зависи от държавната политика и от ориентацията на фирмите доколко ще се впишем в приоритетите на ЕС за следващите години, обобщи Калфин, според когото националната политика трябва да подкрепя областите, които са приоритетни за ЕС, в противен случай ще се получи отдалечаване на България от ЕС.

Ексвъншният министър се спря и на проблемите в Гърция. "Основният проблем на Гърция е, че от години тази страна води грешни статистики - задълженията и пасивите се изкарват извън баланса на държавата", каза Калфин. Рано или късно сметката за това се плаща. В резултат Европейският съвет взе решение да има много по-строг контрол върху провеждането на националните политики. "В момента примерно ЕВРОСТАТ дава единна методология, но не може да задължи страните-членки да я ползват, включително България", обясни той.

Проблемът в България не е като гръцкия - проблемът не е с разходите, а с приходите, със събираемостта на приходите, коментира Ивайло Калфин, според когото няма смисъл "да се плашим" с гръцки сценарий. Официално за месец януари 2010 г. има 36% по-малко приходи, също така около 40 на сто са спаднали приходите от ДДС, каза евродепутатът. Най-мрачната прогноза според него е МВФ да ни наложи ограничения, които ние сами принципно бихме могли да си наложим.

Ето неговото обяснение по случая със забавените плащания за бизнеса:

"Евростат" ни казва - изпълнената дейност на вас ви се брои като направен разход, а ние го водим на касова основа, в смисъл - платили ли сме или не, и така си правим статистиката. Затова в края на миналата година се получи това, че правителството спря да плаща на бизнеса, за да постига целта, която само ние си поставихме в ЕС: да имаме нулев бюджетен дефицит. По критериите на "Евростат" ние имаме много по-висок дефицит от тези 1.8%. Тези плащания се преместиха за тази година и затрудниха изключително много бизнеса. За да не се случват подобни неща, съществува идея Европейската статистическа служба да има доста по-голяма роля в страните-членки, включително с правене на проверки, а поводът за това е Гърция, обобщи Ивайло Калфин.

Още от гражданския форум: Пълно обобщение на разискванията. Фотогалерия.

(Портал Европа)

По темата


Добави коментар

CAPTCHA
Оставащи символи: 1000

Интерактивно
Радиопредавания
Видео
Аудио

Библиотека

  • Център за развитие на човешките ресурси